Uncategorized

Размисъл за семето

Когато ние хората, независимо от ролята си в обществото на родител, съпруг/а, професионалист в дадена област, приятел – независимо от несъвършенствата си, се приемем такива, каквито сме – ние се сдобиваме с ново качество.Това се нарича да бъдеш окуражен. Когато сме окуражени, имаме „куража“ да дадем предпочитание на растежа пред оттеглянето, да се движим напред и да притежаваме увереност – дори и като несъвършени.

Ще ви споделя и една кратка притча за семето :

Когато посаждаме семе на роза в земята, виждаме колко малко е то, но не го укоряваме, че „няма корени и стъбло“. Отнасяме се към него като към семе, давайки му вода и храна, защото то има нужда от тях.

Когато първият филиз се покаже, не го смятаме за незрял и неразвит. Нито пък упрекваме пъпките, че не са се отворили още с появата си. Стоим с почуда пред този процес и даваме на растението всичко, от което то се нуждае на всеки етап от развитието си.

Розата е роза от момента, когато е семе, до момента , когато увехне.През цялото това време тя съдържа всички свои възможности. И е в процес на постоянна промяна.

При все това във всеки етап, във всеки момент, тя е все така съвършена, бидейки точно това, което е.

                                                                                                                                                                                                                                                                Галоуей

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *